Хорла

Сам в къщата си в Нормандия, един мъж води дневник на неразположенията, които го измъчват след преминаването на бразилски тримачтов кораб. Спи лошо, нощем изпива водата от каната си, без да си спомня, и се убеждава, че до него живее невидимо същество. Записките му, отначало методични, се плъзгат към борба с присъствие, което той не може нито да покаже, нито да назове. Томът събира около този разказ и други новели на Мопасан, в които страхът и всекидневната жестокост разяждат тесни съществувания. Авторът изследва границата между халюцинацията и действителността, без никога да я определи.