За обществения договор

Русо тръгва от една констатация: човекът е роден свободен, а навсякъде е в окови. Той търси форма на сдружаване, в която всеки, съединявайки се с всички, да се подчинява единствено на себе си. От този договор извежда суверенитета на народа, общата воля, закона като израз на всички и правителството, сведено до положението на служител. Съчинението разглежда законността на властта, равенството, представителството и условията, при които една република трае. Русо обосновава с разума онова, което традицията е обосновавала със силата или с божественото право, на твърд и доказателствен език.