Жълтият тапет

Млада жена е отведена от съпруга си лекар в лятна къща, за да се възстанови от нервно разстройство, появило се след раждане. Лишена от правото да пише и да работи, тя води таен дневник и прекарва дните си в стая, облепена с жълт тапет. Шарките по стената завладяват цялото ѝ внимание и тя започва да вижда как в тях се движи някаква фигура. Разказът разглежда домашното затваряне, лечението чрез покой и медицинската реч, която обезсилва пациентката. Гилман създава кратък текст в първо лице, в който принудата приема формата на кошмар.